Темата за неговото бъдеще към момента е отворена, а визията му винаги е била противоречива и най-често оплювана от пловдивчани

 

Сведения за съществуване на мост над река Марица в Пловдив има още от XV в. В плана на Пловдив и околността, изработен през 1827 г. от френския запасен офицер А. Йегершмид, както и в плана на Пловдив по махали, изготвен от Гийом Лежан през 1867 г.,  е обозначен мост – приблизително на мястото на стария мост.

Той е започвал от Малката главна (Райко Даскалов) и е завършвал при улица Карловска. По време на Руско-турската освободителна война,  за да спрат настъплението на руските войски към Пловдив, в началото на 1878 г., отстъпващите турци изгарят моста.   Година по-късно, на 23 април 1879 г.,  хората на майстор Васил Юрговеца го възстановяват и на официалното му откриване присъства дори временно изпълняващият длъжността главен управител на Източна Румелия Аркадий Столипин. В негова чест мостът е наречен „Столипинов мост“. 

По време на втория трус на Чирпанското земетресение, когато една трета от сградите и съоръженията в Пловдив са сринати, старият мост на река Марица остава непокътнат. По-късно над него са опънати медните кабели на първата за Пловдив тролейбусна линия. Рано сутринта на 30 март 1971 г. обаче, вследствие на прииждащите води на реката, той поддава.

Снимки: Бай Иван Карачомака

Строителството на новия мост започва на 9 януари 1982 г. , източно от падналия през 1971 г. стар мост. Той свързва улица „Райко Даскалов“ от южния бряг и улица „Брезовска“ от северния бряг при Гранд Хотел Пловдив. Пуснат е в експлоатация през 1986 г. и официално е наименуван „Съединение“, но малко хора знаят това име.  Мостът е първото съоръжение, изградено в България по конзолен начин. Широчината му е 16 м. Строителството му е извършено от фирма „Мостстрой“, а за монтирането на елементите река Марица е била отбивана с временни диги. След завършването му мостът е изпробван да понесе товара от 50 спрели отгоре му танка.

Предназначен е главно за движение на пешеходци и за автомобили при аварийни случаи. Впоследствие бива покрит с леки метални конструкции от времето на кмета д-р Иван Чомаков и на него е оформена търговска зона. Преустройството е проектирано от Марчо Минев и Димитър Куманов. Поради червено-белите цветове, използвани за декорация на металната конструкция отвън и разположението на прозорците, пловдивчани започват да наричат моста Влакът.

Снимки: Tranh Tran за Акция „Фото Пловдив“

Съвсем наскоро в една от Фейсбук групите със стари фотографии се появиха и спомени от една разходка през 1991 г., когато от моста се е разкривала много по-приятна и зелена панорама.

А вие спомняте ли си го така?