По-късно на това място са се събирали и първите таксита, минавали първите автобусни линии, а след това и първите в Пловдив тролейбуси

 

Макар и всички пловдивчани да си го именуваме по този начин, централният площад под тепетата никога не се е казвал официално така. Предишните му имена са „Айнал мегдан (лунен площад)“, „Александър Стамболийски, „Княз Борис” и „19 ноември“, а днес вече е познат като „Римски стадион”.

В миналото пространството е било главната пиаца на файтоните. Под фенера с червения номер на всеки фонтан била закована и желязна табела с тарифите за превоз. Обикновено впрягът бил от чифт коне, но имало и само с по един. Файтонджиите били предимно българи католици, като имало и няколко турци, които лесно се разпознавали по облеклото си – антерия и чалма около феса. По цял ден те стоели на каприте, като не слизали дори за момент и само чакали някой да тръгне към тях, за да се изправят рязко с юзди в ръка и да започнат да подканят. Макар и навсякъде да имало табели с цени, винаги се стигало и да пазарлък – обичай, останал още от турско време.  Когато паднел снегът, шейните заменяли файтоните като основно средство за превоз, като отново се използвали коне за впряга.

Зад бараките на площада пък имало празно място, където хамалите зиме стояли на завет, а през лятото – на сянка. Когато някой ги извиквал за работа, всички се изправяли дружно и се надявали на късмет, за да ги спазарят.

За хамали се цанели основно възрастни мъже, но имало и здрави и мускулести момчета. Според правилник на общината от 1903 г. хамалин можел да стане всеки, който е навършил дванадесет години. За по-тежките товари обикновено били предпочитани младите мъже. В същия този правилник изрично се упоменавало и как трябва да върви един хамалин по улиците, когато има товар на гърба си, как да предупреждава минувачите с варда, за да се отстраняват от пътя му.

По-късно на това място са се събирали и първите таксита. Днес също в самото начало на ул. Хр. Г. Данов” има пиаца за таксиметрови автомобили.

През площада са минавали още и първите автобусни линии, а след това и първите в Пловдив тролейбуси. Спирките на отделните превозни средства са били обозначавани с месингови цифри, занитени в бордюра.