Оригиналната история на пловдивската поща започва през 1937 година, когато след конкурс е издигната старата сграда на тогавашния площад „Цар Симеон“ по проект на архитектурното студио Сава Овчаров-Йордан Йорданов. В сегашния си вид тя бива преобразена малко по-късно.
През 70-те се взема решение постройката да бъде разширена. Нуждите на града са по-големи за телефонни, пощенски и телеграфни услуги и трябва по-голяма сграда. Решението сякаш е по-известно със събарянето на Дом „Кудоглу“, който се е намирал на югозападния ъгъл на пощата.
Оригиналните планове са малко по-различни и са включвали голям подход от източната страна ( бул. „Цар Борис III Обединител“ днес). Разкриването на Форума обаче, променя урбанистичното решение, за да се запази поне отчасти археологията от Източната част.
Към края на 70-те Пощата вече функционира с пълен капацитет – старата сграда е погълната от новата, като са запазени само отделни детайли и части от първоначалния ѝ вид. Любопитен момент е, че новата сграда е по проект на архитекти Желязко Стойков и Петя Ковачева. Желязко Стойков е синът на Стойко Стойков, по чийто проект е издигнат култовият – и впоследтвие съборен заради Пощата – Дом „Кудоглу“. Все пак сградата, макар и да не допада на повечето пловдивчани отвън, е интересна и има своите достойнства.
В типичен за времето опит за „синтез на изкуствата“, интериорът е разнообразен и обогатен с различни дизайнерски решения. Няколко от елементите във вътрешността са обогатени с дърворезба – колоните на партерния етаж, облечени в дърво, както и предпазните решетки за радиаторите са изработени от Николай Каназирски.
Интересни са също и дизайнерските комуникационни знаци – стрелки, информационни табели, насочващи към парични, телефонни и други салони. Това е и, може би, най-успешното решение в сградата, като знаците са стилни и елегантни. Автор е Веселин Христов.
Най-известното име, което е работило в сградата е Георги Божилов – Слона. Легендарният пловдивски художник е автор на голяма мозайка на северната стена в голямото фоайе на Пощата. На по-недостъпно място – в помещение в югозападния ъгъл – има витраж на друг негов също добре познат колега – Йоан Левиев. Произведението обаче днес вече е трудно достъпно и забележимо както отвътре, така и отвън.
Известен на всички пловдивчани е и „Часовника“ – над северозападния вход на Пощата. Любимото място за среща на пловдивчани е имало часовник и в старата сграда – там е бил и входът на издигнатата през 30-те поща. След преустройството е поставен нов часовник, автор на който е Димитър Павлов.
Освен в интериора, пластична и декоративна украса има и в екстериора – типично за 70-те, когато архитектурните решения в България стават все по-сложни и раздвижени. Освен фасадата с множество декоративни решения (като линиите между прозорците на втория и третия етаж), е изработен и един релеф в югозападния край. Точно там е била и сградата на Дома на благотворителността „Кудоглу“. Релефът с женска фигура е на скулптора Виктор Тодоров.
Удивително е как нещо, покрай което минаваме почти всеки ден и приемаме като част от пейзажа съдържа такива малки детайли, които го превръщат в сграда със стойност, а не просто в здание. Няма да преувеличим, ако кажем, че в Пловдив почти навсякъде е така – просто трябва да поспреш, да погледнеш нагоре и да отвориш сетивата си и за елементите от цялото.
