Забележителен е фактът, че през 1929-а година те буквално „владеели“ Джумаята, Главната улица и близките улици

 

Още преди Освобождението в Пловдив имали възможност да получат най-нашумелите световни заглавия, дори преди французите извън Париж.

Всъщност този култ към книгата под тепетата се гради много години. Тук се утвърждава първата българска книжарница от европейски тип, а правилата се налагат от известния възрожденец Христо Г. Данов много преди българите да имат своя свободна държава. Тук се намира единственият български музей на книгоиздаването – в къщата, където е живял Данов. По време на Източна Румелия тук се издават и десетки вестници, списания, стотици книги – някои от тях оставили непреходна следа в историята на българската литература.

През 1929-а г. забележителен е фактът, че банкерите и книжарите  „владеели“ Джумаята и главната улица. На самия площад и в близките улици в продължение на десетина години имали книжарници Вълко Иванов, Никола Краварев, Борис Дишлнев, Никола Хрелков, Петко Беловеждов, Ково, Йосиф Пардо, Агоп Степанян, М. Ламбрев. Наблизо била и „Руска книжарница" на Израел Леви, „Левски" на Ангел Кунчев, книжарницата на Ервант Атамян. В „Капана" работел единственият турски книжар Шевкед Мустафов, до Куршумхан продавал стоката Александър Милков. Той наследил бизнеса от баща си, който през 1900 г. отворил книжарница точно срещу съперника си Христо Галунски.

Една обиколка по това време в отсечката от кино Балкан до река Марица би изглеждала така:

В началото е „Всемирна книжарница" на К. Павлов. Следват книжарниците „Анжело" на Панижел, „Сполука" на Д. Златанов, „Надежда" на Д. Г Златарев, забележителната „Френска и международна кни¬жарница" на Тома Бучков. Собственикът доставял книги на различни езици, абонирал за вестници и списания, изпълня¬вал поръчки и на столични про¬фесори. За първи път той за¬почнал да предлага автоматични писалки от Америка, бил представител и на известната фирма „Пате Синема". През 1936 г. открил клон в София, а след това изцяло прехвърлил дейността си в столицата. Една до друга били книжарниците на Крум Маринов н Христо Н. Малинов.  Крум Маринов започнал бизнеса през 1910 г. с името на неговата „Модерна книжарница” са издадени стотици пощенски картички. По време на Балканската война ознаменувал всяка победна битка. Седмица след събитието цветната картичка вече била предлагана на публиката. Всеобщата еуфория допринасяла стоката му да се разграбва светкавично. Помагали му пловдивските художници и най-вече Димитър Андреев-Андро, известен с карикатурите и шаржовете си. И Христо Малинов поставил началото на дейността си през войните, но регистрирал фирмата едва през април 1919 г., когато бил на 41 години.

Към днешна дата една от най-продължително съществуващите книжарници била на Джумаята и тя действително работеше допреди няколко години.  Името ѝ е Отец Паисий” и предлагала  най-различни стоки – от музикални инструменти до пощенски картички и бюстове на велики творци. През 1938 г. към нея в близките улици имало два клона. За да стигне до този успех, собственикът на книжарницата  Симеон Василев тръгнал от дъното. Чиракувал при различни занаятчии в родния си град Хасково, изкарвал си хляба като  обущар, дърводелец и тютюноработник. През 1913 г. открил в Пловдив будка за продажба на тютюн, цигари и вестници в близост до театъра. През 1914 г. отворил малка книжарница срещу храма „Св. Богородица“, през 1916 г. издал първата книжка, с която започнал книгоиздателската си дейност. Кантората на издателството била в дома му на ул. „Отец Паисий“№18. Изпратили Симеон Василев за фронта, тъкмо когато направил списък на книгите, които предстои да се издават. Към края на Първата световна война попаднал в пленнически лагер. Като се върнал в Пловдив, трябвало да подхване нещата почти от начало. През всичките тези години на къртовски труд, той се самообразовал, защото нямал средства да завърши образованието си. Това, което е постигнал Симеон Василев е забележително – издал 145 книги и речници, над 40 каталози и справочници, много брошури. В блога на Пловдивската телевизия внукът на собственика, също Симеон Василев разказва, че книжарницата и книгоиздаването на дядо му са в тази сграда от 1918 година. Той бил голям библиофил и от любов към книгите е започнал книгоиздаването. Имал първата голяма частна библиотека в Пловдив и е разпространявал книги и книжарски материали в цяла Южна България. А рекламите му се правели от Николай Райнов

След промените в книжарницата се настанил. Валери Начев. Журналист, литератор и най-вече „книжар”. Искал да възроди старата слава на книжарницата, подреждал грижливо книгите, организирал литературни утра, но времето на тази професия май беше минало.

До „Отец Паисий” се намирала и Антикварната книжарница, в която през 70-те години е работила София Танев, която и до днес се занимава с такъв вид литература и притежава книжарница в квартал Капана. За онези години тя споделя, че много се търсели търсеше “Отнесени от вихъра “ и  Данчовата енциклопедия, защото според много хора това била най-ценната енциклопедия издавана в България. Клиенти пък си спомнят, че с нетърпение очаквали Карл Май, Винету и Поразяващата ръка, Едгар Уолес.

След 1944 година се появяват първите книжарници на БКП– първо срещу кино Балкан, след това под Мисовата къща, където по-късно отваря врати Руската книжаница.

Частното книгоиздаване и търговията с книги са национализирани през 1948 година. Книгоиздаването става партийна политика, антикварната книжарница се наблюдава – да не попадне вражеска литература, но любовта към книгата си остава.

Ще минат много години, докато на Пловдив се разрешава о да има свое издателство – отново „Христо Г. Данов”, „основано през 1855”, както пише под „бухалчето” – старата емблема, но вече държавно.

Старите пловдивчани още си спомнят и последния частен книжар – Асен Арпов, който с наръч книги обикаля ресторантите. Има хора, които предпочитат старите романи на бай Асен пред пропагандната литература в новите книжарници. Освен на Джумаята книжарници имало тогава още срещу Аптека Марица, над Джумаята - „под колоните”, срещу кино „Република”, където първо била Руската книжарница, както и до почти до всяко училище.

В днешни дни радостен е фактът, че все още по по Главната улица само в рамките на 100 м.  има цели три големи книжарници, а и няколко по-малки и интересни са пръснати в непосредствена близост. Повече за тях може да прочетете в текста ни за книжарниците в Пловдив.