В годините в Пловдив са разрушени редица ценни постройки, за които днес имаме само спомените си и тук-там някоя фотография. Събрахме някои от по-известните и централните сред тях в един текст, който да ни послужи като напомняне, че не всичко старо задължително е непотребно и в доста случаи унищожението не е донесло непременно нещо по-стойностно.
Аптека Марица
Аптека Марица е една от най-старите в Пловдив. Създадена е през 80-те години на ХІХ век. Първоначалното място не е известно, но в самото начало на ХХ век табелата се вижда върху новопостроена сграда на ъгъла между днешния бул. „6 септември” и ул. „Райко Даскалов”, срещу Караул хан.
През 1908 г. аптеката била закупена от младия магистър по фармация Харитон Куев. Старата едноетажна постройка явно не била по вкуса на новия собственик и той решил да построи върху отсрещната страна на улицата представително здание по европейски образец.
Възложил проектирането на архитект Пенчо Койчев, утвърден специалист, автор на запомнящи, се постройки, сред които Съдебната палата в София и царския дворец в Бистрица. След като строителите свалили скелето, половината град се извървял да види новото чудо на Пловдив. Всичко било за похвала – и аристократичната украса отвън, и вътрешното оформление, и порядките в аптеката. Години наред заведението било сочено като образец.
За съжаление, малко преди 1980 г. динамитът разрушил прекрасното здание, за да открие безличната фасада на нов жилищен блок.
Куршум Хан
Куршум хан е една от легендарните пловдивски сгради, за които си спомняме с тъга. Голяма и красива каменна постройка, надживяла вековете, но съборена, за да се издигнат днешните хали. Едно от най-подробните описания за него ни дава Евлия Челеби, видял го около 1650-а година – с по 44 стаи на всеки етаж, масивни стежи и тежка, непробиваема врата, която е и единственият материален спомен от сградата днес (може да я видите в Етнографския музей). Внушителната постройка се е вписвала отлично в градския пейзаж – по Търговската улица, открай време централна за града и продължение към моста, редом до други ханове, бани, джамии и на един хвърлей от другата внушителна постройка – Безистена.
През 1927-а година се състояло първото по-мащабно обявяване на недвижими „старини“ в Пловдив. Тогава някъде (1927 година) се прави и оглед на постройката. Откриват се много пукнатини, разрушени места, несигурни подпори и пр., което свидетелствало за неукрепена конструкция и вероятно е предвещавало случилото се по време на земетресението през април 1928 г.
След него ханът наистина останал в изключително тежко състояние, а съдбата е решена на заседанието на Пловдивския общински съвет от 15 юли 1929 г. Решението за събаряне на сградата се взема по времето на кмета Еню Манолов, а неговият наследник – Божидар Здравков, е този, по чието време започва строителството на Градските хали.
Ресторант Бунарджик
Известният „Голям Бунарджик”, на чието място сега има фитнес на открито, е бил общински, предлагал е сянка и разхлада на панорамната си тераса. Площта му е била изключително малка с абсолютна грижа към тепето и неговите природни дадености. През 80-те години той става дискотека „Дружба”. След ’89-та бива приватизиран. Минавайки в частни ръце се правят опити за надстрояването му и разширяването му, които са предмет на съдебни дела години наред, но след множество протести и дебати строителство и реконструкция не се разрешава.
Ресторант Сахат Тепе
Благоустрояването на Сахат тепе започва при кмета Еньо Манолов- в края на 20-те и началото на 30-те години. След това, през 1933 година, при кмета Божидар Здравков, се изгражда по проект на арх. Овчаров, сградата на ресторанта. Тя се е намирала на метър от малко шадраванче, като от масите не се е разкривала гледка към Пловдив отвисоко, тъй като на практика са били в нещо като мини плато.
Култувото заведение е бутнато безмилостно през 1975г. Идеята на тогавашната тоталитарна власт е на мястото на красивата постройка да се издигне огромен бетонен гигант със същата функция като ресторант Стадиона например, която за щастие не се реализира. Ресторантът е бил най-екологичното заведение, проветрявал се от всички страни, а музиката огласяла 4-те краища на Пловдив.
Домът на благотворителността и народното здраве
Един-единствен път в своята история българският парламент приел закон с пълно единодушие. Това чудо станало в края на декември 1926 г. Законът бил гласуван за незапомнено кратко време, всички депутати до един обявили, че са съгласни, а накрая скочили на крака и започнали бурно да ръкопляскат. Така Народното събрание узаконило Дома на благотворителността и народното здраве в Пловдив,а после изпратило благодарствен адрес до дарителя Димитър Кудоглу.
Това била масивна сграда на днешния централен площад, която трябвало да се превърне в център за борба с най-опасните болести и на първо място с туберкулозата. Цялото оборудване на дома и модерната техника доставил Кудоглу, а издръжката „за вечни времена" трябвало да осигурят два тютюневи склада в близост до Централна гара.
Домът на благотворителността и народното здраве бил открит на 8 ноември 1927 г., Димитровден. Това било първото по рода си заведение на Балканите. Обзавеждането му било забележително, за техниката можели да завидят не само здравните заведения у нас, но и в развитите страни.
На 18 април 1928 г. земен трус ударил Пловдив. Дарената от Димитър Кудоглу сграда била толкова увредена, че общината забранила всякакво движение на камиони и леки коли покрай нея. Дарителят поел изцяло финансирането на ремонта, като преди това изпратил от Дрезден пари за пострадалите пловдивчани. Благодарение на средствата, изпратени от Кудоглу, още през следващата година масивното здание било изцяло възстановено, а специалистите заявили, че то вече е неуязвимо срещу всяка природна стихия.
Уви, кой да предположи, че през 1951 г. Домът на благотворителността и народното здраве ще бъде разтурен с правителствен указ, три години по-късно ще бъде ликвидирана фондацията, а през 1973 г. местните партийни величия ще подпишат смъртната присъда на сградата, за да се осигури разширението на пощата.
Все още няма добавени коментари.