Автобусите и маршрутките в Града под тепетата са едно по-особено преживяване, за което трябва да се подготвите със специфична нагласа. В случай че си живеете в Пловдив отдавна, следващите редове със сигурност няма да ви изненадат, но се надяваме поне да ви усмихнат и да ви разкрият хумористичната част от това да използваш градския транспорт в града. За всички останали – приемете този текст като забавен пътеводител из дебрите на мобилността под тепетата.
Първото и най-основно правило, когато решите да се доверите на автобус, за да се придвижите из града, е да не вярвате на изписаното на таблата по спирките. Тези 5 минути до пристигането на желания номер рейс са много пожелателни, а да не говорим, че да се ориентираш в картите за линиите , поставени на някои места – си е равнозначно на това да намериш оазис в пустинята. Все пак ще подскажем, че има мобилно приложение, което в повечето случаи е по-надеждно и препоръчваме да се водите по него, за да стигнете до крайната желана точка – Moovit.
При закупуването на билети Пловдив също доста се различава от столицата и други градове в България. Тук, макар и някъде все още да стоят автомати – билети не могат да се закупят от спирки или павилиончета. За да се сдобиете с желания документ за пътуване, трябва да се качите на нужното превозно средство и или да изчакате да мине кондуктор, или ако видите опашка покрай шофьора (възможно е да има и табели на кирилица за безкондукторно таксуване) – да се наредите до него за билетче. Цената е един лев и за предпочитане е да имате точни, защото при едри пари – най-често ще си навлечете цъкане с език и ресто от безброй монети, а при използване на стотинки от най-дребните – вероятно и скандал! Децата до 7 години могат да пътуват безплатно единствено при наличие на специално издадена карта със снимка, която важи за цялата страна. Такава за намаление пък имат учащите в града, която се издава за желани месеци. Всички останали се таксуват по нормалната тарифа.
Спирките на автобусите по маршрута са предварително определени, но често при празен рейс и късно вечер, е нужно да станете по-рано от мястото си и да застанете до вратата, заявявайки намерението си да слезете. В противен случай ще вероятно ще предизвикате гнева на шофьора. За маршрутките няма специфични места за спиране и трябва да си кажете къде точно желаете да отбие водача.
При използването на средствата от пловдивския градски транспорт силно препоръчваме при свободно място да седнете, а при неналичие – да се хванете здраво и стабилно, защото шофирането може да бъде екстремно. Тук съветваме в никакъв случай да не преминавате въженцето или верижката, която понякога е опъната покрай първите седалки до шофьора и да не използвате мястото около него. То най-често буквално се завзема от кондуктора и заемането му се възприема като нахлуване в лична собственост, за което ще си навлечете най-малкото някоя и друга ругатня.
В Пловдив единствено около спирките има предвидена специална бус лента, а във всички други места – рейсът или маршрутното такси може спокойно да се прехвърля в лентите и това – невинаги с препоръчителната скорост за града. Рязкото спиране, изпреварване и набиване на спирачки не са изключение и редовно са съпътствани с цветущия речник на шофьора към колегите му на пътя или пътниците.
Музиката за фон също е нещо, което ако за първи път се качвате в градски транспорт в България, със сигурност ще ви учуди. Тя обикновено не е пусната за фон, а доста високо и преобладават фолк и етноритмите. В някои автобуси може и да срещнете знак, забраняващ говоренето по мобилен телефон на пътниците, но това не важи за шофьор и кондуктор, чиито разговори (лични или по мобилен) се слушат от всички.
С чувство за хумор добавяме, че най-доброто, което може да направите е да не противоречите и спокойно и с усмивка да си се възползвате от възможността за достигане до желаната дестинация. Единствената друга алтернатива е да се качите на такси или да обходите града пеш, което не е толкова невъзможна идея, особено ако се намирате в по-централните части.
