Lost in Plovdiv

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Празнува се на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. На този ден се изпълнява обичаят лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. Днес този вид празник рядко се отбелязва в градовете и е по-вероятно да присъствате на някакъв вид вариации на отбелязването му в малките населени места.

Неделята в седмицата преди Великден е позната още като Цветница или Връбница. Тя е подвижен християнски, но и народен празник, който се празнува, както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди празника. На Цветница по време на утринната литургия се благославят върбови клонки и се раздават на богомолците. По традиция клонка от върбата се поставя пред иконата, за да пази дома от всякакви злини. От останалата част се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от уроки чак до разпукването на следващата пролет. С Цветница започва и Страстната седмица, чийто край поставя честването на възкръсването на Исус Христос.

Великден в България обикновено е през различно време от останалия свят. Тази година празничните дни започват на 17-и април (четвъртък) и приключва на 20-и април (понеделник). Разликата в датите при повечето от другите християнски страни е, че България празнува Великден според  Юлианския календар вместо Григорианския календар.

В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.

Вечерта на Велика събота се провежда и празничната литургия. Тя започва в 23 ч. Семействата и приятелите посещават църква заедно, носейки със себе си цветните си яйца. Когато часовникът удари полунощ, те се поздравяват взаимно с думите Христос Воскресе (Христос възкръсна). Отговорът е Воистина Воскресе (Наистина, той възкръсна).

На Великденска неделя, след 46 дни на пост и въздържание, на трапезата се поднасят  всички забранени храни, като козунакът(вкусен сладък хляб), символизиращ тялото на Христос, заема централно място. Характерно е и приготвянето на агнешко месо.

Когато семейството се събере, започва и любимата част на малки и големи – боренето с яйца.  Противниците чукат яйцата си едно в друго. Този, който остане с ненапукано докрай яйце, се провъзгласява за победител или борак. Спечеленото яйце се пази до следващия Великден и е знак за късмет. Според поверието този, чието яйце остане здраво, ще е и най-здрав през годината. Това е средновековна традиция, която се счита че още през 14-и век е играла много важна роля в празнуването на Великден.

Традиционно по празниците се разменят визити с по-старите роднини и с кумовете и приятели. За съжаление, през тази година поради пандемията, свързана с коронавируса, се препоръчва да се запази максимално социалната изолация и Великден да се празнува в тесен семеен кръг.

Екипът на Lost in Plovdiv ви призовава да си останете вкъщи, за да може съвсем скоро пак да празнуваме и да се забавляваме заедно в любимия град.