Ако обърнем поглед назад през вековете, първото театрално представление, за което има оставени доказателства, е проведено 2500 години пр.н.е. в Египет по мотиви от религиозни пиеси, свързани с Озирис и Изида. Но древните гърци са тези, които превръщат театъра в изкуство и впоследствие поставят стандартите на трагедията, комедията и сатирата.
През годините театърът се развива в най-различни посоки. Например, през Средновековието се появяват пътуващите трупи, които разиграват по площадите различни народни обреди. Те се състоят основно от певци, актьори, смешници и жонгльори, а в различните държави са наричани по различен начин. По това време се правят и първите опити за светска драма и се появяват нови жанрове като миракъл, мистерия, интерлюдия.
През Ренесанса изкуството продължава да се разгръща на базата на някои средновековни театрални традиции, като например мистерията, но се поставя началото и на комедията – първо в Италия, а постепенно тя завладява и площадите във Франция.
Но истинската промяна за театралното изкуство настъпва едва през XVI век по време на царуването на кралица Елизабет Първа, която със закон през 1572 година създава професионални компании с професионални актьори и издига качеството на театъра.
В България първите данни за театрални прояви са свързани с читалищата, които са били основен център на духовния и обществения живот на страната в средата на XIX век. Първата театрална постановка е представена в Шумен на 15 август 1856 г., но първата театрална група се формира в Пловдив 25 години по-късно – през 1881 г по предложение на Константин Величков. Нейн вдъхновител е патриархът на българската литература Иван Вазов, а за рождена дата се приема 11 декември. Няколко месеца преди това – през март е завършена и специална сграда за театрални представления в пловдивския хотел Люксембург. Обзаведена е по модела на средновековните театри, има 300 места на партера и 17 ложи с 64 места, пред които стоят мраморни бюстове на 17 класически писатели - Еврипид, Софокъл, Шекспир, Корней, Расин, Гьоте, Шилер и др. Има гримьорни за артистите и гардероб за публиката. Отново се е намирала в подножието на Сахат тепе, но по-близо до Джумаята. Там са били изиграни първите представления, дали основание на пловдивската общественост да поиска и създаването на театъра в Града на седемте хълма.
Сегашният театрален салон първоначално се е намирал към хотел Метропол, но впоследствие му се правят няколко преустройства, за да добие облика, с който сме свикнали сега, тъй като след Втората Световна война става ясно, че мястото в твърде малко за жадната за култура публика. От 1955 г. близо две десетилетия цели три културни институции съжителстват в една сграда – Операта, Филхармонията и Драматичният театър. В периода 1983 – 1988 г е направен цялостен ремонт на сградата и тогава започва и строежът на Камерната зала – открита цели 20 години по-късно.
И до момента трупата на Пловдивския драматичен театър е една от най-добрите в цялата страна, а театралният учен и литературен критик проф. Д.Б.Митов обобщава емоционално приноса на Пловдив за историята на българския театър : "В България театралният живот почна с блясък от провинцията. Пловдив създаде българския театър и с безгранично себеотрицание го прати в столицата”.
Датата 27 март е избрана през 1961 г. на IХ конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО и е свързана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 г. Обикновено този ден се отбелязва тържествено с редица културни прояви, но предвид пандемията тази година за пореден път единствено чрез виртуални разкази ще може да отпразнуваме този празник на културата и изкуството.
