Да избягаш в планината е безценно, а да попаднеш на място, в което всичко сякаш е застинало и около теб е тихо и спокойно, без излишна суета – ето това е лукс в днешно време.
Такава е и родопската ни дестинация, за която може и досега да не сте чували, но след разказа ни, ви гарантираме, че ще искате да посетите възможно най-скоро.
Село Върбово се намира в Родопите, само на 6 километра от известното Широка лъка. Има данни, че землището му е било обитавано от тракийски племена още в дълбока древност, за което свидетелстват множеството намерени монети от римската епоха, както и от Първото и Второто българско царство.
Създадено е между края на XVII и началото на XVIII век при изселването на юруците от Родопите, като в сайта на единственото място за настаняване намираме и легендата, която се разказва от уста на уста за този период:
По време на османското владичество в Източните Родопи настанали дни страшни. Всеки, който отказвал на приеме чуждата вяра, бил наказван със сабя. За да спасят семействата си, трима видни кехаи тръгнали на запад в планината. Най-виден от тях бил Мерджан кехая. Той и другарите му се препитавали с отглеждането на овце. Имали големи стада и били едни от най-заможните хора по своя край. Като тръгнали да се спасяват, събрали малко покъщнина, взели стадата, натоварили семействата си и всички заедно тръгнали да търсят спасение в непристъпните родопски гори. Вървели дълго. Спирали, само за да напоят конете и да си отдъхнат от пътя и жаркото слънце. Изкачвали се все по-нависоко и по-нависоко, докато стигнали до стар римски мост. Разбрали, че тук е кипял живот от стари времена. Тогава Мерджан кехая слязъл от коня си. Свалил тежките дисаги, които висели на раменете му. Вдишал от упойващия мирис на росна трева. Гънките на Родопа планина сякаш се разтваряли пред очите му като топла прегръдка.Наоколо му – борове – кичести и стройни, протегнати към небето. Слънцето се изкачило най-високо на небосклона и хвърляло огнени езици. Въздухът бил горещ, но все пак се усещала свежестта на билките и тревите. Зарадвал се Мерджан кехая, че тука ще може да се грижи за семейството си и да гледа стадото си. След миг обаче излязъл от първоначалния унес и се огледал за овчиците си… Близо до римския мост се издигала огромна върба. Кичеста и хубава тя посрещала и изпращала безброй лета. Сянката ѝ приличала на разперил се облак. Стадата и на тримата кехаи – цели 10 000 овце, се приютили на хладина под нея! Върбата ги закриляла като майка рожбите си. Не позволявала ни едно животно да остане под парещото слънце. Като видели тази причудлива гледка, кехаите решили да кръстят селото Върбово. Тъй както овчиците намерили подслон под върбата, така и хората открили своя нов дом в гънките на планината. Тук започнали да вдигат типичните родопски къщи – с каменни плочи и широки чардаци. С камък, дърво и много любов съградили село в пустошта. Вдигнали училище и църква.С времето около Върбово се появили седем параклиса. Те станали символ на несломимата вяра и пазили селото от зли сили.
Със сигурност в разказа има доза художествена измислица, но истината е, че в ДА Смолян има запазен документ за покупко-продажба на планина между кехаята и предишния собственик, така че Мерджан кехая е съвсем действителна личност.
Селото има няколко заобикалящи го махали,а едни от най-големите са: Сливово, Калевища, Преслупа. Задължителни за посещение са Римския мост в началото му, църквата Свети Георги и седемте параклиса.
Самата църква е построена през 1871 година. Стенописите в нея са запазили свежестта си и не са реставрирани от самото им създаване. Тя е цялостно изписана от Димитър Христов зограф, от Станимашката художествена школа. Легендата твърди, че е построена за 40 дни от населението. Отворена е за посещение през топлите месеци от годината.
В момента регистрирани в селото са само 7 жители, като малката дъщеря на собствениците на единственото място за настаняване там, е четвъртият. За да стигнете до Върбово е добре да сте с джип. Другият вариант е да оставите автомобила си до църквата и за да се качите до махалите – трансфер с офроуд превозно средство или пеша, като това ще отнеме около 45 минути. Природата в момента е във всички багри, а панорамите – спиращи дъха!
Снимки: Аделина Калъпчиева и С. Върбово , Широка лъка Официална страница
Все още няма добавени коментари.