В най-натоварените години тролейбусите били над 119, след работещите имало и немалко дами - ватмани, а транспортните средства се движели дори по Главната улица

 

Преди време подробно описахме в статия как Пловдив няколко пъти е бил на косъм от възможността да има трамваи, но по една или друга причина проектите пропадат.

Днес обаче, ви връщаме във времето, когато под тепетата още се движеха тролеи и не беше рядкост да се спре цялото движение, за да може шофьорът да нагласи пантографите, които доста често се откачаха.

Тролейбусният транспорт в Пловдив бе окончателно спрян през септември 2012 г., но първите тролеи прекосяват града през 1955 г., а в началото трафикът се е състоял основно от тях, каруци и велосипеди. Автомобили рядко са се срещали.

 Буквално на пъпа на града- ул. „Ген. Гурко“ и „Отец Паисий“34 е била първата тролейбусна спирка под тепетата. Там се е намирало буквално и сърцето на тролеите – токоизправителната станция на мрежата в район Централен. Нещо огромно, адски скъпо, адски мощно и невъзможно за преместване от мястото, на което се намира. Поне според специалисти. Всъщност, ако трябва да бъдем точни, в Пловдив има 7 такива трафопоста, но този е първият, най-важен и вече е със статута на артефакт.  Сградата е завършена през 1957г. В началото пренасяли  трансформаторите и всички въоръжения с волски каруци до килиите, а много от съоръженията били живачни.

Преди повече от 12 години в Под тепето бе публикувана и личната история на Георги Гугов, работил цели 44 години вътре. По време на негова смяна се е случил и най-опасният инцидент във великолепната постройка. Тогава на ден се получавали около 40 изключвания на мрежата от претоварване. Имало случаи, в които съоръженията отказвали да се включат, та се налагало ръчно да го правят, а това било много опасно за живота. При едно такова включване Георги буквално се възпламенил, но дори и това не го отказало да продължи да работи в „сърцето на тролеите“. Още в първия си работен ден след злополуката пак пускал ръчно тролейбусите с риск за живота на принципа „Трябва да върви работата“ с ясно съзнание, че много пътници зависят от това негово опасно движение.

В най-натоварените години тролейбусите били над 119, след работещите имало и немалко дами - ватмани, а транспортните средства се движели дори по Главната улица, както можем да видим в част от архивните кадри.

Днес, вече все по-малко хора си спомнят номерата и маршрутите на превозните средства, а за по-младите поколения този тип транспорт в града ни е като митично същество.

Снимки: Бай Иван Карачомака