Lost in Plovdiv

Неведнъж сме ви водили на виртуални разходки в Родопите. Показвали сме ви най-живописното селце, разкривали сме кои са най-високо разположените населени места в България и какво ли още не...Днес обаче – ще разкажем за едно китно кътче, което е перфектно за еднодневна разходка и ще насити сетивата ви с много спиращи дъха гледки.

Село Ситово се намира на по-малко от 30 километра от град Пловдив, а пътят дотам е изключително красив, особено през пролетта, когато планината се е раззеленила и събудила за живот.

Историята му датира още от преди повече от 2 хилядолетия. По времето на Одриското царство на това място се заселват траки от племето беси (едно от най-войнствените тракийски племена), които са използвали труднодостъпните скални образувания в местността Щут за крепости. През Средните векове (след образуване на Българската държава 7-14 век) селото попада както в границите на България, така често и в тези на Византия.  Там се построява едно от първите училища в нахията Рупчос още през 1834 г.  За съжаление, днес постоянните жители са много малко и единствено се обживява повече през по-топлите месеци, когато цялата околност е изключително подходяща за туризъм.

Ето и нашите предложения в района:

Ситовски водопад:

Намира се на разклона между селата Ситово и Лилково. При наличие на валежи е достатъчно пълноводен и образуващ интересни форми и падове на водата.

Малко преди Ситово пътят се разклонява и там трябва да завиете надясно към моста за село Лилково. Атракцията се намира точно под моста, като около пътя има места, на които да оставите автомобила си.

За слизане има пътечка, която е добре да имате предвид, че е доста стръмна и е хубаво да се подсигурите с удобни обувки. Кратка е, но дори и отгоре може да се насладите на водопада, който се състои от няколко пада с височина около 1,5 – 2 метра. Природата наоколо също е много красива, а периодът до края на май е един от най-подходящите за посещение.

Ситовски надпис:

Малко след разклона за водопада и преди табелата за Ситово ще откриете и отбивка, обвита с доза мистика. Ситовският надпис представлява  неразчетен надпис в Родопите от рунообразни знаци на неизвестна писменост.

Открит е за научните среди през 1928 г., когато местни дървосекачи споменават за него на д-р Александър Пеев, тогавашен председател на Пловдивското археологическо дружество, който първи изследва находката.

Надписът е издълбан върху загладена част от скала с форма на хоризонтално разположена лента с дължина приблизително 3,4 метра и ширина 23–30 см. Скалният масив, на който е издълбан надписът, се крепи на пет камъка. Върху един от тях е разпознат образ на Богинята майка от епохата на неолита, а друг един от камъните е оприличен на пясъчен часовник.  Изложени са няколко основни хипотези за авторството на надписа – тракийска, келтска, готска, сармато-аланска и славянска.

До надписа се стига директно от пътя, по стръмна  пътечка, пред която има табела с информация. Добре е да се вгледате внимателно, тъй като макар и доста интересен, той не личи особено. Все пак мястото има специфична аура, заради която си струва да се посети.

Щутград/ Щуда Града:

By Filipov Ivo - Собствена творба, CC BY-SA 4.0, Link

Предполага се, че в тази местност е била изградена тракийска крепост и скално-култов комплекс, свързани с военното дело и религиозните ритуали на древните траки.

Крепостта Щуда града, както и предполагаемото светилище, разположено на територията ѝ, не са били официално изследвани от българската археологическа наука. В сферата на хипотезите е, че тя е изградена от тракийското племе беси, за които се знае, че са обитавали този район на Родопите в древността и Късноантичната епоха.

Според жителите на с. Ситово „Щуда града“ означава „непревземаема крепост“, но на този етап липсва научно тълкувание на наименованието.

В близост до Щудаграда до църквата „Света Богородица“ над с. Ситово е изградено аязмо с лековита вода през 1890 година.

Последните няколко години, Щуда града се превръща в популярно място за посещение сред почитателите на мистериите и езотеричните учения, които посещават местността, за да се „зареждат“ на скалите. Мястото се ползва с репутация на „врата към Космоса“. 

До крепостта се стига от селото по пешеходен маршрут, дълъг около 2 километра и половина. Има и стръмни участъци, така че препоръчваме да се подготвите с екипировка.

Снимки: Община Родопи