Започва от площад Централен, пресича бул. Руски и след това продължава до бул. Васил Априлов, където завършва глухо

 

Кръстена е на един от най-големите британски политици на 19-и век, горещ защитник на българите. Уилям Гладстон е бил четири пъти министър-председател на Великобритания.  Предложените от него избирателни реформи, включително Актът за представителство на народа от 1884, значително увеличават броя на хората с право на глас. Известен е с подкрепата си за българите и с усилията си за решаване на ирландския въпрос. През 1876 – 77 г. именно Гладстон е фигурата от най-голям мащаб в Англия и Европа, която привлича вниманието към България.

Между 1881 и 1883 г.  той защитава Търновската конституция и се противопоставя на нейната отмяна, защото смята българите за политически зрели и способни за демократично управление. През 1885 г. подкрепя напълно акта на Съединението и предупреждава правителствата на съседните държави да не се противопоставят на „свободната волеизява“ на българския народ. 

В самото начало на улицата се намират Цар-Симеоновата градина, най-големият градски парк под тепетата,  както и голямата изложбена зала Галерия 2019. Точно срещу нея е и номер 1 – Дома на науката и техниката. Сградата е издигната за дом на Научно-техническите съюзи през соца.

Построена е в средата на 80-те години и е интересна с видимите си бетонни колони и греди, които носят широките тераси. През 90-те там се помещаваше Лъки Синема, което по-късно затвори, а преди няколко години постройката прие и единственото арт-кино на Пловдив LUCKY Дом на киното. В съседство в сградата е и Club Fargo, което също е домакин на много кино събития, а в партерния етаж е Bee Bop Café, където се случват множество качествени блус, джаз и други концерти, както и различни театрални постановки.

В тази част на отсечката се намират и може би най-гъсто разположените бръснарски салони под тепетата. Те са буквално врата до врата, но клиенти има за всички. Отвориха врати през последните години, когато постепенно се възроди тенденцията в оформянето и поддръжката на мъжката брада.

Истината е, че историята на берберите под тепетата датира от преди много години, когато на място по турско време дори вадели зъби.

Продължаваме с разходката си, а по пътя към бул. Руски намираме и печално известното кино Космос, за което през тази година има отпуснати пари за ремонт и реконструкция.

Вляво, малко преди кръстовището, се извисява и сградата на Дома на културата Борис Христов. Той е построен в края на 50-те като Дом на труда на Общия професионален съюз и става известен с името Профсъюзен дом „Стефан Кираджиев“. След 1989 г. е популярен с името Синдикален дом. През 1998 г. с решение на Министерския съвет сградата е дадена на синдикатите, които по-късно я предоставят за използване за културни дейности от общината. Днес тук се провеждат редица театрални и оперни постановки и най-различни културни и социални мероприятия.

След като пресечете, точно срещу търговския център, се намира внушителната сграда на Търговската гимназия. Идеята за построяването ѝ се ражда през 1911 г., когато видният пловдивски общественик Стефан Обрейков предлага преобразуването на съществуващ фонд в целеви за „Постройка на търговска гимназия“. 10 години по-късно е обявен конкурс, спечелен от архитектите Димитър Попов и Лазар Нанчев. Общината предоставя терен, а за допълнителните средства е обявена дарителска кампания. Строителството започва през 1926 г., като постройката е завършена за 2 години. През 1945 г. е превърната във военна болница, след това се използва от новооткрития Държавен университет, а след 1947 г. е върната на гимназията.

Зад нея се намира сградата на ПГВАД Христо Ботев, по-известна сред пловдивчани като Дървото. Училището също е създадено по инициатива на Стефан Обрейков, а строителството на сегашната постройка е започнато през 1931 г. по проект на архитектите Светослав Грозев и Димитър Попов. Благодарение на сина на Стефан Обрейков – Обрейко Обрейков, училището участва в първия „Пловдивски мострен панаир“, а през 1936 г. печели златен медал на Международния брюкселски панаир.

Продължаваме разходката си до края съвсем спокойно и на бавен ход, като в тази ѝ част най-често може да се натъкнете на офиси, магазини, а съвсем в края до Васил Априлов – и на няколко студия за копирни услуги.

Евентуалното разширение на ул. Гладстон е тема, която често се дискутира в Града под тепетата, тъй като откъм трафик тя е една от натоварените артерии в Пловдив. Истината е обаче, че това би се случило доста трудно и вероятно скъпо поради множеството имоти, които трябва да бъдат отчуждени. През лятото миналата година Общинския съвет даде зелена светлина за разширяване, но в крайна сметка топката бе прехвърлена на следващите управници.