Улица Карловска е естественото продължение на Главната на Пловдив – поне от Османско време до втората половина на XX век, когато се изгражда нов мост над реката. Старият се е именувал Столипинов мост и е повреден през 1971 г. , тъй като мощната сила на придошлата река подкопава две от колоните му и той се пречупва. По-късно е разрушен, а през 1980-те години наблизо е построено новото пешеходно съоръжение. Неговото местоположение измества малко потока от центъра на града и така Карловска остава встрани от него.
Първата потайност, за която ще разберете още в началото на обиколката на тази вече почти забравена пътна артерия, е запазеният „указателен“ камък с абсолютно автентичен надпис Пловдивъ и Пазарджикъ. Той е поставен там поради нейната функция в миналото на главен изходен път към Пазарджик, но и към София (а оттам – и към цяла Европа). Трудно ще го откриете сред неподдържания храст и със сигурност голяма част от живущите и честите минувачи дори и не знаят покрай какъв важен вектор преминават.
Характерна особеност за отсечката е, че като една от най-важните улици на града в миналото , най-големите и скъпи павета застилат пътя. Специфичното по тях, което може да наблюдавате в определени участъци и днес, е тяхното диагонално поставяне, а не ветрилообразно, както при по-малките масови паважни камъни.
Още в началото ѝ няма как да не ви направи впечатление голямата ъглова къща, в долната част на която сега се крие кокетна кафе-пекарна. Преди това там се е помещавал домът с хлебарница на Мисови. Един от най-ранните проекти на арх. Светослав Грозев, който обаче вече носи белезите на неговото творчество – триъгълните еркери. Интересното за сградата е, че има образуван скрит вътрешен двор, вероятно поради кривия трапецовиден парцел.
Когато се загледате по голяма част от постройките по Карловска, несъмнено ще забележите как на повечето партерите са обособени в магазинни и търговски помещения. Типичен пример за това е къщата на Илия Шотлеков, добре запазена в своя автентичен вид сграда, проект на арх. Чинков. Съхранени са прозорците и типичните за архитекта дървообработени дограми. В един от коментарите под нейна снимка в страницата на Български архитектурен модернизъм разбираме, че в магазина на партера по царско време е чиракувал самият Николай Хайтов.
Малко преди следващата забележителна сграда пък погледнете вдясно и на тротоара трябва да забележите поредната потайност – километричен камък. Той показва километрите до Карлово, а от другата страна с „1“ и километрите до центъра на Пловдив. Може би изглежда абсолютно ненужен днес, когато лесно се навигираме навсякъде с телефона си, но е знаков за периода преди десетилетия.
Отсреща е още един интересен представител на културното наследство под тепетата – къщата на Касабова с архитект Георги Бъчваров.Тя е една от най-автентично запазените не само по улицата, но и изобщо в града. Отлично съхранени са врата, щори на партера и други по-специфични елементи.
Всъщност, преди време Карловска е била доста оживена търговска зона, както и район на редица ханове, в които пристигащите за пазарните дни в големия град са нощували и оставяли стоката си. Дори и само да се разходите и просто да се оглеждате, ще забележите впечатляващи елементи както по фасадите, така и по дръжки на входни врати или витрини на магазини.
Друга впечатляваща сграда, на която водачите на обиколката ще ви обърнат внимание, е къщата на ъгъла на ул. Баткун и Карловска, носеща специфичните черти на италианския възпитаник – арх. Тодоров. Изчистена от всякаква декорация, с големи и широки прозорци, запомнящи се с лентовидно остъкление и малка полукръгла тераса – тя определено е запомняща се и отличаваща сред останалите по улицата.
Обиколката завършва малко встрани от самата пътна артерия с училище Яворов и храм Св Иван Рилски, който е един от малкото храмове от периода, построен изцяло под шапката на модернизма.
Фондацията Български архитектурен модернизъм цели да ни запознае с примерите от българския модернизъм от 20-те, 30-те и 40-те години на XX век, които в много случаи остават встрани от широкия интерес както на любители, така и на професионалисти (архитекти и изследователи). Тематичните ѝ обиколки са истинско удоволствие и извор на знание както за архитектурата, така и за историята, така че следете страниците им в социалните мрежи и не пропускайте следващи дати.
Очакваме съвсем скоро да посетят варненци, а всички ние следим за още потайности в Града под тепетата.
Все още няма добавени коментари.