Lost in Plovdiv

Текст, изпратен до „Под тепето“ от внучката на Рудолф Фрик – Лидия Улатовски, ни връща към имената на двамата чужденци, оставили дълбока следа в стопанския облик на Филипопол – Кристиан Бомонти и Рудолф Фрик, както и към драматичната съдба на техния наследник Димитър Фрик.

Автор: Лидия Улатовски

Историята на Пловдив след Освобождението през 1878 година често се разказва чрез политическите събития и културния възход на града. Но зад този процес стоят и личности, които поставят основите на модерната индустрия в България. Част от тях днес са почти забравени и рядко се сещаме за тях.

Сред тях  са двама швейцарски предприемачи – Кристиан Бомонти и Рудолф Фрик – чиито съдби се преплитат в Пловдив и оставят траен отпечатък върху индустриалното развитие на града.

Швейцарецът, който избира Филипопол

Кристиан Бомонти е швейцарец от италиански произход, роден през 1822 г. в Измир. Преди да се установи в Пловдив, той развива успешен бизнес в Османската империя и поставя основите на бирената индустрия в Истанбул. След смъртта му предприятията са поети от неговите синове и към края на XIX век се превръщат в истински индустриален гигант.

Още преди Освобождението Бомонти се установява във Филипопол с амбицията да развие индустриално производство. Той изгражда фабрика за спирт и предприятие за лющене на ориз. Мястото е избрано стратегически – в близост до новопостроената железопътна гара, което улеснява транспорта на продукцията както в страната, така и в чужбина.

След смъртта му през 80-те години на XIX век фабриките са поети от неговите наследници и продължават да работят до началото на 20-те години на XX век, когато са продадени.

Рудолф Фрик и раждането на „Каменица“

Друга ключова фигура в индустриалната история на Пловдив е Рудолф Фрик. Роден през 1849 г. в Бубикон, кантон Цюрих, той завършва инженерство в Политехническото училище в Цюрих, едно от най-престижните технически училища по това време.

Около 1875 г. Фрик пристига във Филипопол, за да работи по изграждането на железопътната линия на барон Хирш. Именно тук се запознава със семейството на Кристиан Бомонти – среща, която по-късно ще се окаже съдбовна.

В Пловдив Рудолф Фрик поставя основите на първата индустриална пивоварна в България – „Каменица“. Официалното създаване на фабриката се датира между 1881 и 1883 година. През следващите десетилетия тя се превръща в един от символите на индустриалния Пловдив.

Днес от някогашната емблематична фабрика е останал само комин – мълчалив спомен за времето, когато целият квартал ухаел на хмел и бирена мая, а шумът на линиите за пълнене на бутилки огласял улиците на града.

В по-късните години от живота си Фрик се посвещава и на преподаването. Между 1911 и 1918 г. той е учител в Немското училище в Пловдив, където преподава история и литература на децата на зараждащата се българска буржоазия – бъдещите студенти в европейските университети.

Приятелство, превърнало се в фамилна история

Историята на двете фамилии не е само индустриална, а и дълбоко лична.

Адолф Бомонти – един от наследниците на индустриалната империя – поддържа дългогодишно приятелство с Рудолф Фрик. След внезапната му смърт от инфаркт в Александрия неговият брат Валтер Бомонти поема делата на фамилията.

След оттеглянето на фамилията Бомонти от България през 20-те години на XX век, извънбрачният син на Валтер Бомонти – Димитър – е осиновен от Рудолф Фрик. Така той се превръща в символичния мост между двете индустриални династии.

Съдбата обаче поднася още по-необичаен обрат – Димитър се жени за извънбрачната дъщеря на своя осиновител. Така младото семейство става единственият наследник на традициите и капитала на двете фамилии.

Загубеното наследство

След смъртта на Рудолф Фрик през 1926 година започва нов етап в историята на „Каменица“. Производството, прекъснато по време на Първата световна война, е възобновено през 1921 г., а през 1927 г. започва мащабна модернизация на фабриката.

По всички правила именно Димитър Фрик трябва да получи значителна част от наследството. Вместо това той се оказва въвлечен в дълги и изтощителни съдебни спорове с роднини и партньори, които постепенно го изтласкват от управлението на компанията.

Макар че през 1931 г. първоначално печели делото, решението е оспорено и отменено. Скъпите съдебни процеси и адвокатските хонорари постепенно го разоряват. Така Димитър остава без наследството както на биологичния си баща, така и на своя осиновител.

Когато историята се пренаписва

През 1947 година национализацията окончателно променя съдбата на фамилията. Имотите на Димитър Фрик стават държавна собственост, а името му постепенно изчезва от официалната история на „Каменица“.

В годините на комунизма произходът му, като син на чуждестранен индустриалец, се превръща в тежест. Това означава постоянен контрол и ограничени възможности за професионално развитие както за него, така и за неговите деца.

И така, докато архивите постепенно заглушават тази история, паметта за нея се съхранява в семействата на наследниците.

Живата памет на Пловдив

Днес малко хора знаят за връзката между фамилиите Бомонти и Фрик и ролята им в индустриалното развитие на Пловдив. Но следите от тяхното присъствие все още могат да бъдат открити – в историята на „Каменица“, в старите сгради на града и в спомените, които потомците им продължават да пазят.