Банята се намира буквално под сградата на училището, като до нея се стига по стълбище, чиито вход е точно до официалния такъв на самото школо. Вратата обаче е зазидана през 90-те години. За периода преди това деца и учители си спомнят, че са могли да влизат от различни пролуки, но мястото е било опасно и занемарено.
Банята се намира в източния край на Античния Филипополис – извън крепостните стени. В близост е издигната Голямата Епископска базилика, но археолозите не са сигурни кога точно е построена банята – дали може да се свърже с езическия период или с християнския. Всъщност единственото сериозно проучване на обекта става в периода 1946-1950 година от Димитър Цончев. През 1950 година той публикува и статия в годишника на музея, която до момента е и най-авторитетния източник за историята на банята.
Предположението на Цончев е, че банята е издигната през IV век. Малко по-късно – в средата на V век тя е опожарена, вероятно по времето на хунските нашествия между 442 и 447 година. След това тя е възстановена, но части от банята променят предназначението си – хипокаустът (подовото отопление) е зазидано, но други части от сградата запазват ролята си на къпалня. Най-вероятно при това преустройване се издига втори етаж, заради който са изградени и масивните четвъртити колони и сводове, които впечатляват на архивните снимки. Краят на живота на обекта е около 600-ата година.
Сградата е била голяма и богата. Подовата настилка е с красиви мозайки, части от които са запазени и до днес. Стените са били с големи мраморни плочи. Разбира се, имало е изградено подово отопление, като във всички хубави римски бани. Самите мозайки са изградени с камъчета и по модел, идентичен с този на банята под Бинго Балкан – друг римски обект, който чака своето преоткриване.
Изоставянето на обекта в началото на VII се свързва със свиването на града през Средновековието във високата част – животът е продължил основно по Трихълмието. В тези векове се изоставят и другите впечатляващи сгради в региона – Малката базилика, която е на близо в източна посока, а и самата Голяма епископска базилика.
През Османския период зоната се превръща в християнско гробище. Открити са надгробни камъни на арменци от 1694 година, например, както и на православни християни и надгробия с латински надписи, най-вероятно на католици.
През 1946 година там започва да се строи сегашната сграда на ОУ „Йоаким Груев“. При изкопните дейности строителите попадат на археологията и преоткриват банята. В следващите няколко години там съвместно работят екипите на археолозите и строителите. По думите на проучвателя Димитър Цончев впечатляващият обект обаче не е проучен изцяло, поради липса на средства – на места разкопките трябва да се правят до 8 метра, а самата територия е около 2,5 дка. Въпреки обединението на цялата власт на едно място през комунизма и претенцията, че културата е на първо място, обектът е оценен като второстепенен. Тоест – нито е проучен докрай, нито е запазен и експониран. Училището отгоре все още затапва великолепната археология, а в следващите 40 години социалистическа и 30 години демократична власт, никой не успява да представи прекрасната баня на обществеността.
В момента откритието на архитект Вера Коларова и археологът Димитър Цончев е непознато за много пловдивчани, камо ли гости на града. Не присъства в нито една голяма туристическа брошура или книжка за Пловдив, рядко се споменава като нещо изключително важно от градската карта на културно-историческото наследство.
Все още няма добавени коментари.