Lost in Plovdiv

В един от любимите си материали за Пловдив със 7 неща, които са се случили за пръв път под тепетата, открихме един доста интересен факт. Оказва се, че така популярната атракция, с която виенчани се гордеят, всъщност е видяна за първи път в Пловдив. Това е отбелязано в Британската, Френската и Немската енциклопедии, а ние го научаваме от Божидар Тотев, който е автор на Енциклопедия за Пловдив.

Първите сведения за иновативното за времето си изобретение получаваме от английския пътешественик  Питър Мънди, който описва видяното от него на 17 май 1620 г. в Пловдив (тогава Филибе) по време на панаир. Питър Мънди прави рисунка, на която се вижда и въртележка, която не e позната дотогава в Европа. В много страни това колело е известно като ferris wheel, както и като “Bulgarian pleasure wheel” или “Bulgarian ride”. Според разказите му увеселителните люлки били три типа, като на тази за деца имало приспособления, за да не паднат.

Едва през 1728 г. това съоръжение, известно в България като карнушка, се появява в Англия, а след това в по-усъвършенствани варианти и в други страни по света. При посещението на световното изложение в Чикаго през 1893 г.  Алеко Константинов вижда подобно колело,  което сравнява с нашите карнушки в  пътеписа си „До Чикаго и назад”. Американският вариант е изобретен от Джордж Уошингтън Гейл Ферис младши като техен отговор на Айфеловата кула, изградена за Световното изложение в Париж от 1889 г.

Диаметърът му е 75 метра, а масата  – 2000 тона.  Задвижва се с помощта на 2 парни машини с мощност 1000 конски сили всяка. Към колелото са прикрепени 36 кабинки. Във всяка от тях има 20 места за сядане и 40 места за правостоящи, като по този начин общият капацитет се равнява на 2160 души. Всяко завъртане на колелото се извършва за 20 мин. Въпреки че е около 4 пъти по-ниско от Айфеловата кула, колелото е по-високо от който и да е небостъргач от онова време.

След изложението то е местено на различни места няколко пъти, докато окончателно е разглобено през 1904 г. През 1897 г., малко след смъртта на Ферис, по негов проект е построено подобно колело във Виена, което е съхранено до наши дни и е сред най-големите атракции на града. Именно от това колело идва и наименованието на български Виенско колело, което както се оказва, е с български корени.