Днес темата за градския транспорт е една от най-щекотливите и управата постоянно търпи безбройни критики за качеството и възможностите за придвижване. Истината е , че от години Пловдив търси своите екологични транспортни алтернативи, като едно често срещано предложение е за трамваен транспорт. Не толкова широко известен факт обаче е, че разговори за трамваи в градския транспорт се водят още след Освобождението. Проект за трамвайна линия в Пловдив има от далечния месец април 1892 г., 9 години преди да бъдат пуснати трамваи в София. Предвиждало се е тя да бъде осъществена по време на Първото българско земеделско-промишлено изложение с маршрут от железопътната станция до централния вход на изложението. Трамваят се задвижвал от мотор с петрол. Предложението за изпълнение е било на „Източните железници“.
След като тази идея не се е случила, последвал и втори опит през април 1898 г. Отново три години преди да се пусне първият трамвай в София. Общината на гр. Пловдив обявява търг за изграждането на трамвайна мрежа в града. Френското дружество Compagnie generalle de Construction ef de Wagons Lits печели концесията и предлага целия град Пловдив да се освети. За да бъде рентабилно предприятието в малкия по това време град, се предлага също една от линиите да продължава до близкия Станимака (сега Асеновград) с електрически трамвай. Създаден е и проект на линията.
Не са ясни причините в рамките на 6 години да пропаднат и двата проекта.
През 1930 г. общината получава ново предложение от германска фирма за построяване на трамвайна линия с концесионни права за 25 г. и отново то не се осъществява. По същият начин се проваля и офертата на френска фирма да направи трамвайна мрежа в Пловдив през 1933 г.
Впоследствие, немският архитект Херман Янсен предлага смело и авангардно решение за града - трамваен градски транспорт. Екологично, чисто и перспективно решение! С него още в 40-те Пловдив е трябвало да има модерно решение за транспорта си.Музеят на Техническия университет в Берлин пази забележителния документ, свързан с Пловдив и датиран през 1942 г. В плана шест трамвайни линии прекосяват града от край до край. Решението изглежда обещаващо от екологична гледна точка, но не и от икономическа, се коментира днес. В тези години Пловдив е малък град, трамвай в него е уместен, но едва ли е бил толкова нужен на гражданите му.
Схемата на арх. Янсен (пази се в Пловдивския архив) показва добро разположение на линиите и може да служи като основа за бъдещата разработка.
Те заобикалят хълмовете и стигат дори до... летище. То е заложено от архитекта на изток, там където днес се намира жп гара Тракия. Прави впечатление, че проф. Янсен вижда развитието на Пловдив предимно на юг и е задал силно разширение на града в тази посока. Дори го опасва с трамвайна линия.
Разбира се трасетата на арх. Янсен в днешно време вече са неосъществими. Те са потънали в новата транспортна мрежа на града. Но въпреки това, замисълът на проф. Янсен е уникален! Размах, правилна визия за бъдещето на града, добро съчетание на практичност и естетика - това са част от позитивите на проекта, твърдят експерти. Ако беше реализиран, Пловдив щеше да има нормален градски транспорт още през 40-те години на ХХ в. При това по немски модел. Проф. Янсен е популярен в Германия, като автор на първия цялостен план за Берлин.
Някога немският градостроител е мислил и по въпроса как да свърже Главната улица с върха на Сахат тепе. Идеята се реализира по-късно от арх. Желязко Стойков, който проектира прекрасната стълба на „Каменица“, с идеята тя да наподобява тази на площад „Испания“ в Рим, както преди време отбелязахме в текста ни за 5 прилики между Пловдив и Рим.
*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев.
Все още няма добавени коментари.