Разделението на града по зони е доста обширно и включва редица имена, които никой и не предполага

 

Дори и да попитаме някой кореняк пловдивчанин, най-често ще се започне с Кършияка, Мараша, Кючук Париж и още няколко наименования в този дух. Оказва се обаче, че тази информация е абсолютно непълна и дори не съвсем вярна. Квартал Кючук Париж официално съвсем няма, а разделението на града по зони е доста по-обширно и включва редица имена, които никой и не предполага.

Започваме с най-гъстонаселения район в Града под тепетата, Южен, на който на разговорен език всички си му казваме „Малкият Париж“. За неговото зараждане сме ви разказвали в материала как един пловдивски квартал се свързва с френската столица. Граничи на север и изток с жп линия София-Пловдив-Свиленград, на юг – с Околовръстното шосе, а на запад – границата със землище Пловдив-запад, ул. „Коматевско шосе“ и Южна околовръстна жп линия/бивша/. На територията си включва десетки по-малки микрозони. За тях сме сигурни, че дори и живущите там не знаят точното разпределение. Според страницата на района кварталите са:

Квартал „Христо Ботев” – север;

Квартал „Христо Ботев” – юг;

Квартал „Македония”;

Квартал „Коматево”;

Квартал ЖК „Южен”;

Квартал „Модър І етап”;

Квартал „Христо Смирненски”-юг /кв. „Модър ІІ етап”;

Квартал „Въстанически” – север;

Квартал „Въстанически” – юг;

Южна индустриална зона – І и ІІ част; ІІІ част; ІV част и V част;

Кв. „Остромила- Беломорски”;

Землище Пловдив-юг – Земи с променен статут

Продължаваме с най-големия район пък по територия – Централен. Негови граници са: бул. Източен, бул. Асеновградско шосе, жп ареал и жп линия Централна гара Пловдив – Филипово, северният бряг на р. Марица, включително остров Адата. На територията му са разположени и уникалните пловдивски тепета. Кварталите, включени в него, са:

Стария град

Капана

Гроздов пазар

Мараша

Адата

Хаджи Хасан махала

Съдийски квартал

Католишки квартал

Военна болница

Официално по-голямата част от района се води „Централна градска част“. Напоследък се формираха и още две по-скорошни наименования:

Колодрума – за сградите около спортната зала

Младежки хълм – зоната от хълма до булевард Свобода, изключително наситена с ново жилищно строителство покрай бума през последните години.

И като сме ги подкарали по класация, продължаваме с най-младия район под тепетата – Тракия. Той е проектиран от творчески колектив, начело с видния български урбанист арх. Иван Попов през 1968 г и изграждането му започва буквално на гола поляна. Това е дало шанс за създаване на модерна и съобразена с архитектурните канони инфраструктура, но актуалните по онова време панелни конструкции и комплексното застрояване стават основни за жилищните сгради. Изграждането на първите блокове в района започва през 1973 г. с ускорeни темпове, а едва през 1983 г. Тракия се обособява като самостоятелна административна единица. Включва в себе си кварталите:

Люляците

Панайот Волов

Тодор Каблешков

Кан Крум

Търговски

Опълченски

Капитан Бураго

Оборище

Хан Аспарух

Възраждане

Захари Зограф

Лаута

Скобелева майка

Стигаме и до район Западен, чиито граници са: жп линията Централна гара – Пловдив – Филипово – на изток, северният бряг на Марица, на запад се простира до землищната граница на Пловдив с община Родопи, а на юг – до землищната граница между кварталите Коматево и Прослав, , която го отделя от район Южен. Разделен е на:

Смирненски – тук отново имаме подразделение на стара и нова част, като за граница между тях се възприема улица Царевец. Обособяват се още Смирненски ІІІ и ІV около Братската могила, а най-новото е формирането на квартал Смирненски V около Гребния канал към Прослав.

Гарнизонна фурна

Западната част на Младежки хълм

Прослав

В цялостта си следващия район на Пловдив е известен като Кършияка и за неговото минало също писахме преди месеци. Естествен център на района се явява православния храм "Св. Иван Рилски" (на улица "Васил Левски" №85), построен през 1931 година.  За граници условно се възприемат: на запад, север и изток със землищната граница на Пловдив с община Марица, а на юг е северният бряг на река Марица, където от изток на запад граничи с районите Източен, Централен и Западен. Всъщност, Кършияка е кварталът, който се разполага около Гранд хотел Пловдив. Освен него в района се разделят:

Герджика

Гагарин

Гаганица

Филипово

Захарна фабрика

Тодор Каблешков

Шекер махала

Харман махала

Марица Гардънс

Разкопаница

6

Приключваме с източната част на града, която се определя с граници: на юг район „Тракия, на запад по булевард Източен – район Централен; на север –  район Северен, като условната граница е северният бряг на река  Марица, а на изток – жп линия Пловдив-Скутаре. Зоните в нея са:

Столипиново

Изгрев

Гладно поле

Каменица, Каменица ІІ

Дружба

Чайка

А вие колко от тези наименования знаехте?