Дори и да попитаме някой кореняк пловдивчанин, най-често ще се започне с Кършияка, Мараша, Кючук Париж и още няколко наименования в този дух. Оказва се обаче, че тази информация е абсолютно непълна и дори не съвсем вярна. Квартал Кючук Париж официално съвсем няма, а разделението на града по зони е доста по-обширно и включва редица имена, които никой и не предполага.
Започваме с най-гъстонаселения район в Града под тепетата, Южен, на който на разговорен език всички си му казваме „Малкият Париж“. За неговото зараждане сме ви разказвали в материала как един пловдивски квартал се свързва с френската столица. Граничи на север и изток с жп линия София-Пловдив-Свиленград, на юг – с Околовръстното шосе, а на запад – границата със землище Пловдив-запад, ул. „Коматевско шосе“ и Южна околовръстна жп линия/бивша/. На територията си включва десетки по-малки микрозони. За тях сме сигурни, че дори и живущите там не знаят точното разпределение. Според страницата на района кварталите са:
Квартал „Христо Ботев” – север;
Квартал „Христо Ботев” – юг;
Квартал „Македония”;
Квартал „Коматево”;
Квартал ЖК „Южен”;
Квартал „Модър І етап”;
Квартал „Христо Смирненски”-юг /кв. „Модър ІІ етап”;
Квартал „Въстанически” – север;
Квартал „Въстанически” – юг;
Южна индустриална зона – І и ІІ част; ІІІ част; ІV част и V част;
Кв. „Остромила- Беломорски”;
Землище Пловдив-юг – Земи с променен статут
Продължаваме с най-големия район пък по територия – Централен. Негови граници са: бул. Източен, бул. Асеновградско шосе, жп ареал и жп линия Централна гара Пловдив – Филипово, северният бряг на р. Марица, включително остров Адата. На територията му са разположени и уникалните пловдивски тепета. Кварталите, включени в него, са:
Стария град
Капана
Гроздов пазар
Мараша
Адата
Хаджи Хасан махала
Съдийски квартал
Католишки квартал
Военна болница
Официално по-голямата част от района се води „Централна градска част“. Напоследък се формираха и още две по-скорошни наименования:
Колодрума – за сградите около спортната зала
Младежки хълм – зоната от хълма до булевард Свобода, изключително наситена с ново жилищно строителство покрай бума през последните години.
И като сме ги подкарали по класация, продължаваме с най-младия район под тепетата – Тракия. Той е проектиран от творчески колектив, начело с видния български урбанист арх. Иван Попов през 1968 г и изграждането му започва буквално на гола поляна. Това е дало шанс за създаване на модерна и съобразена с архитектурните канони инфраструктура, но актуалните по онова време панелни конструкции и комплексното застрояване стават основни за жилищните сгради. Изграждането на първите блокове в района започва през 1973 г. с ускорeни темпове, а едва през 1983 г. Тракия се обособява като самостоятелна административна единица. Включва в себе си кварталите:
Люляците
Панайот Волов
Тодор Каблешков
Кан Крум
Търговски
Опълченски
Капитан Бураго
Оборище
Хан Аспарух
Възраждане
Захари Зограф
Лаута
Скобелева майка
Стигаме и до район Западен, чиито граници са: жп линията Централна гара – Пловдив – Филипово – на изток, северният бряг на Марица, на запад се простира до землищната граница на Пловдив с община Родопи, а на юг – до землищната граница между кварталите Коматево и Прослав, , която го отделя от район Южен. Разделен е на:
Смирненски – тук отново имаме подразделение на стара и нова част, като за граница между тях се възприема улица Царевец. Обособяват се още Смирненски ІІІ и ІV около Братската могила, а най-новото е формирането на квартал Смирненски V около Гребния канал към Прослав.
Гарнизонна фурна
Западната част на Младежки хълм
Прослав
В цялостта си следващия район на Пловдив е известен като Кършияка и за неговото минало също писахме преди месеци. Естествен център на района се явява православния храм "Св. Иван Рилски" (на улица "Васил Левски" №85), построен през 1931 година. За граници условно се възприемат: на запад, север и изток със землищната граница на Пловдив с община Марица, а на юг е северният бряг на река Марица, където от изток на запад граничи с районите Източен, Централен и Западен. Всъщност, Кършияка е кварталът, който се разполага около Гранд хотел Пловдив. Освен него в района се разделят:
Герджика
Гагарин
Гаганица
Филипово
Захарна фабрика
Тодор Каблешков
Шекер махала
Харман махала
Марица Гардънс
Разкопаница
6
Приключваме с източната част на града, която се определя с граници: на юг район „Тракия, на запад по булевард Източен – район Централен; на север – район Северен, като условната граница е северният бряг на река Марица, а на изток – жп линия Пловдив-Скутаре. Зоните в нея са:
Столипиново
Изгрев
Гладно поле
Каменица, Каменица ІІ
Дружба
Чайка
А вие колко от тези наименования знаехте?
Все още няма добавени коментари.