Капана е кварталът на възможностите. Занаятчийските ателиета и работилници, които можете да откриете тук, са като свеж полъх на пролетен вятър, съчетаващи минала култура с настоящ модернизъм. Плетеницата от кокетни бутици, стилови заведения и хостели, те кара да се чувстваш все едно си попаднал в паяжина, но паяжината не е страшна, а точно обратното - изпълнена с позитивизъм и приятни емоции. На ул. "Загреб" 3, точно срещу сцената Ядрото се намира едно такова малко бижу, в което ако не се вгледаш, може и да подминеш. Това е ателието за дърводелие на Венелин Драганов и Джаро. Кой е Джаро? Това е малкото, сладко, черно кученце, което не само е най-верен другар на майстора, но и негов талисман. Животинчето е крайно приятелски настроено, хвърля се да ви ближе и да си играе, веднага щом отворите вратата. Като цяло обстановката в магазинчето е гостоприемна, а Венелин ви посреща с усмивка на лице и длето в ръка.
Отваря работилницата преди три години. Помни точната дата - 1-ви Октомври. Разполагал с изключително малко техника и инструменти - отвертка, винтоверт и клещи. Първия си чук купува чак след две години. 50 пирона по-късно, чукът се чупи. Венко сам прави нова дръжка за инструмента, от което му става много по-сантиментален и ценен.
Драганов е завършил производство на музикални инструменти, но от тогава не се занимава с това. Осъзнава, че животът в столицата не го прави щастлив и иска да се върне в Пловдив. Разгръща въображението си и изготвя собствен бизнес проект. Планът е изработване на дървени детски играчки. Това е и първата му стъпка. Прави две продуктови линии, но още от началото почва да получава и странични поръчки. С течение на времето, играчките остават в миналото. Сега поръчките са най-разнообразни, като създава и собствен дървен разделител за книги, който патентова.
Той не спира да работи. Работи повече отколкото трябва. Чувства се добре в работилницата. Тя е неговото царство, той определя правилата и прави това, което му харесва. Иновативен е! Стреми се да майстори нови неща, които не се срещат често, опитва се да запази собствения си стил и успява. За него дървото е топло, меко и красиво. Смята, че човек трябва да предпочита естествените материали. Всичко е енергия и когато си обграден от естественото, то влияе и на емоцията. В зависимост от разреза на дървото се появяват толкова различни шарки, че е трудно да повярваш, че идват от един и същ дънер. Работата с дърво е много специфична. Материалът не е хомогенен и подхода към него е специален. Венелин е изработвал какво ли не - ключодържатели, магнити, фигурки, бижута, декори за детски ясли, както и по-големи продукти като етажерки, столове, че дори и половин лодка в мащаб 1:1 за изложба. Понякога се занимава и с дърворезба, но за него това изкуство е твърде фино и е нужно да му се отделя повече внимание и уважение. С каквото и да се захване, го върши с желание. Замисля се за бъдещето, но не е консервативен към него. И все пак е отворен за промяна, защото застоят говори за лоша тенденция.
Все още няма добавени коментари.