Този забележителен възрожденски дом е построен през 1863 г. изцяло в стила на европейския класицизъм. Но някои чужди изследователи не без основание оприличават сградата с италианско палацо от епохата на Ренесанса. Негов собственик е известния търговец и възрожденски общественик Никола Недкович. Той живеел със съпругата и дъщеря си в красивото бижу под Хисар капия. Дворният комплекс е бил клюкарник, най-популярното място за светски разговори в Стария Пловдив. Там на мохабет са събирали все известни хора. Като Иван Вазов например, който предпочитал да си пие кафето, докато наблюдава живота и коконите по калдаръма. Там, в двора, са се запознали родителите на Елисавета Багряна.
Великолепната къща се отличава с най-богата външна декоративна украса в резервата. Това е и една от малкото къщи, в които са съхранени оригинални предмети на фамилията. Фасадата на къщата е богато декорирана с тържествен четириколонен портик с кръгли арки. На всеки един от прозорците са нарисувани живописни композиции. На една от външните колони има медальон, на който е изобразена цялостната визия на къщата, което се явява и своеобразен документ за автентичност. Ключът от външната порта на къща Недкович е истинско произведение на ковашкото и железарско изкуство. Той върви в комплект с дома, построен през 1863 г и е единственият автентичен ключ, който и до днес служи по предназначението си.
Приземният етаж на този дом прави впечатление с уникалните резбовани тавани и изящни стенописи, съхранени без реставрация. Вторият етаж се отличава стилово със своята декоративна украса. Духът на Западна Европа тук се чувства по-осезателно и с добре подбраната колекция от мебел. Тук могат да се видят и образци от двете основни килимарски школи – Чипровската и Котленската. Особено възхищение будят внушителните по своите размери котленски килими (10м), правени по поръчка за тази къща, както и изящните тъкани от копринен кенар и интимно дамско бельо.
Най – забележителни във вътрешната част са симетрично разположените стаи с орнаментирани в геометричен стил тавани и богато изписани стени. Те са богато декорирани и имат строго определено предназначение. ”Зелената стая” е женската, ”червената” е гостната, ”лилавата” е трапезарията, а „оранжевата” – всекидневната. От осемте стаи на къща Недкович най-важна е приемната. Тя е в стил гдански барок. Къщата се явява през годините един кръстопът между Изтока и Запада, като пример е миндерът, който се съчетава в пространството със западната мебел, но винаги в средата стои българският дух.
Дворният комплекс привлича интереса на посетителите с функционалните си архитектурни решения – присъствие на подземен тунел, който свързва избата с улицата, и наличието на топла връзка между кухнята и централната жилищна част.
В стаите към двора са изобразени пейзажи с изгледи от различни европейски градове. Автентична мебел, оригинални печки от Виена и отоплителните уреди били докарани от Недкович от Австрия, където той търгувал с тъкани, са само малка част от съкровищата, които удивляват посетителите на възрожденския имот.
Къщата е една от своеобразните културни сцени в Стария град, където се организират множество творчески прояви и инициативи.
Днес къщата на Недкович е обзаведена като експозиция „Старинен градски тип”, представяща вътрешната наредба на богатите пловдивски домове от ХІХ век. Изложени са мебели и вещи на фамилия Недкович. В новата си история къща Недкович е естествен декор за много филмови продукции. Тук са снимани филмът на Иван Андонов – „Вампири, таласъми”, както и смесени продукции между България и Италия като „Папа Йоан XXIII ” на режисьора Джорджо Капитани и „Сорая”. В Недкович се влюби коравият Микеле Плачидо, докато снима филм в Стария град.
РАБОТНО ВРЕМЕ ЗА ПЕРИОДА НОЕМВРИ - МАРТ:
ПОНЕДЕЛНИК - ПЕТЪК 9.00 - 17.30 ЧАСА
Ден за безплатно посещение: Всеки първи четвъртък на месеца – за ученици и пенсионери.
