По ул. „Златарска”, няма как да не сте забелязали, може би най-красивата сграда в Капана. Вековният дом, построен през 1920 година, младее и се храни с любовните страсти на своите обитатели. Заради драматичните си истории, архитектурното бижу влиза в поредицата „Легендите на Капана”. Срещаме се със сегашния собственик, който ни плени с вълнуваща история около построяването на къщата, която днес е символ на етническия букет под тепетата.
На драго сърце започва разказа си за турчин, безумно влюбен в гъркиня. А по онова време това е било недопустимо. Не е като сега. Брак между мюсюлманин и християнка е бил немислим. Абсолютно забранена любов, казва днешният стопанин Георги Томов. Красотата на къщата и уникалните орнаменти по нея били неговият начин да изрази любовта си. Правейки я за дамата на сърцето си, болезнено влюбеният турчин пренесъл цветната традиция на Гърция – нейната родина върху фасадата. Боядисал я в меко синьо и бяло. Така е и до днес. Там където се събира ъгловата къща, в централната си част, турчинът поставил своята емблема – рог на овен, с което показвал, че се занимава с овцевъдство. Под прозорците извил от гипс венци на любовта, а над тях – глави на лъвове, символ на смелостта и силата на собственика. На покрива, пък, поставил три купи, изразяващи величие. Именно къщата прави възможна невъзможната инак любов – двамата удрят плесник на хорското мнение и свиват любовно огнище. Турчинът и гъркинята създават семейство, но остават без деца. Поради тази причина, след 1944 година, домът им е национализиран, а през 1968 г., с решение на Комунистическата партия, е даден на арменска фамилия. От тях къщата купува днешният и собственик, Георги Томов.
Срещата ни с него е в магазинчето, прилежащо към къщата. Показва стари снимки на сградата, върху една, от които забелязваме, прикрепена с кламер малка фотография на красива млада жена. А, това ли? Това е Дани, моята любов, с нескрито вълнение отговаря мъжът, видял любопитството ни. Става ясно, че това не са просто банални думи, а самата истина – семейството е заедно от 45 години. И днес на пръста му блести златна халка, с красиво гравирано „Д”. Именно голямата любов към съпругата му била причината да купи този дом за нея. Тогава сградата била в доста окаяно състояние, но Георги Томов сам се заема с ремонта, като запазва първоначалния ѝ облик. Елате да се качим, ще ви покажа къщата. Вие сте първите, които ще я видите…
Да почувстваш атмосферата на такава сграда е като да се гмурнеш в историята, да усетиш духа на епохи и хора, които са оставили енергията си върху стените. В момента вторият етаж се използва за кабинет от сина Васил, който е рехабилитатор. Дъщерята, Руми, е медицинска сестра. Именно за децата си, Георги иска да остави тази къща като наследство. Днес, като израз на романтичната си натура, пловдивчанинът рисува. Той разказва, че е самоук художник и с гордост показва импровизираната си галерия, в която присъстват негови автопортрети, Одисей, Ван Гог. Не смее да нарисува върху лист любимата си Дани. Тя е гравирана в сърцето му.
