Приказките почти винаги започват с "Имало едно време, в едно далечно кралство..." В приказките далечните кралства, най-често, са красиви, магически, изпълнени с благоуханни надежди, сребърни звезди и залез, за който можеш да умреш. Или, в който да се влюбиш. Но и най-великите фантазьори черпят вдъхновение от обгръщащия ни свят. Е, лесно е да си мечтател в Пловдив, тъй като извор на фантазии има навсякъде. Само трябва да отвориш очи. Тук природните дадености са толкова много и толкова вдъхновяващи. Не ги подминавайте. Вижте река Марица, която разделя на две града, но изживейте и тепетата му, около които той се е появил и развил през хилядолетията. Едно от тях е Парк Бунарджик или Хълма на Освободителите. Тази планина в сърцето на Пловдив е висока 234 метра и със сигурност трябва да се изгубите там, ако сте в Пловдив. Името, с което природната забележителност е известна- Бунарджик, идва от турската дума за кладенец заради многобройните водоизточници и каскади.
В полите на градската планина се намира единственият паметник на Васил Левски. Там се помещава Летният театър. А на върха е паметникът Альоша. Той е признание към съветската армия и за много съвременни хора не трябва да съществува. Други пък смятат, че историята не може да се зачерква чрез събарянето на един монумент, каквито идеи имаше през 90-те години на миналия век. Така или иначе, гигантският гранитен съветски солдат продължава да стърчи над всичко в Пловдив с автомат в ръка и да създава противоречиви чувства. Там, в краката му на върха, ще можете да видите и стария паметник на Цар Освободител, край който всяка година по традиция се чества националния празник Трети март. Именно от двата монумента, събрани на върха, идва и новото име на хълма. Те са символи от последните 130 години – твърде кратък период, съпоставен с многовековната история на това забележително място.
В древността върху най-високата част на тази малка планина се издигала внушителната статуя на Херакъл. Постаментът на статуята бил запазен до 50-те години на ХIХ век. На него имало полуизтрит надпис от IV – III век преди новата ера. Смята се, че Бунарджика и по-високия Джендем тепе в древността са съставлявали един общ култов комплекс. Предполага се също, че по средата на Хълма на Освободителите е имало храм, а под него – пещера с извори. Намерените обръчни релефи на хълма уточняват, че храмът е бил посветен на богинята Деметра. Посвещения на Дионис и плоча с поема, посветена на музите, отварят пролука към един друг свят, за който не знаем почти нищо. Оскъдни са и сведенията от находките в античния некропол, разположен в източните и южните подножия на хълма. Много от гробовете били отворени още в древността, а превръщането на стария некропол в турски гробища заличило много следи. Близо до прочутия извор се намирала старинна гробница. Смята се, че там е погребан знаменит воин, заедно със загиналите негови бойци. Днес следи от древността по тепето няма. Но пък ви препоръчваме да потърсите, да се превърнете в изследователи. Ще ви хареса, а и можете да откриете някое съкровище.
Хълмът днес изглежда така благодарение на преобразяването му, започнало през 1933г. От едно запустяло място, тепето се превърнало в прекрасен парк. Появили се алеи, стъпала, път до върха, нови водопади в южната част, детски пързалки, басейни. Още съществува старинна чешма, за която се предполага, че е от римския период на Пловдив. Тя е била разрушена през 1910г., но после възстановена с благоустрояването на парка. Мнозина вярвали, че водата от тази чешма е вълшебна – щом някой чужденец отпиел от нея, оставал завинаги в Пловдив. Е, дали е така, не можем да ви гарантираме, но си заслужава да пробвате. Стига да искате да останете завинаги в Пловдив.
