Прегрешение! Това е думата, с която започва този текст и с която ще завърши (текстът е писан от жена и е за жени). Ако сте от хората, които видят ли парче шоколад или някой засукан сладкиш, забравят за всякакви строги режими и единствената мисъл е за щастието, което настъпва след първата хапка, а после ви спохожда вина, тези две турски сладкарнички с име „Джумая” (до емблематичния хотел „България” на самия център на Пловдив и в едноименния мюсюлмански храм и паметник на културата ) не са за вас. Ако пък вината ви е чужда дума прочетете това…
В тези местенца ще намерите сладка сиропирана баклава и то в изобилие от най-различни видове. С шам фастък, с орехи, във всички форми и размери. Миниатюрни хапки, които се отличават с неповторим дъх на масло, плътен сладък сироп и крехки тънки кори, наредени на много пластове. Вкусен кадаиф с типичната ориенталска нотка- хрупкав, сладък и разбира се отново сиропиран. Турски локуми и халви с различни аромати и цветове – от киви, кокос, нар и същевременно с още по-голямо разнообразие от ядки – лешници, орехи, бадеми, както и неизменният шам фастък. Всичко това е наредено като за корица на списание по витрините. Може още да намерите и невероятни толумбички, които незнайно как хем са сочни, хем са хрупкави, но и домашно направени бонбони ала Рафаело, честно казано дори по-добри от оригинала.
Ако сладкият вкус дойде в повече на някого, може да го измести с парче къпана баница с пресен дъх на масло и ароматно сиренце. Да не пропуснем да споменем и наличието на пишмание, което не е толкова популярно сред българите, колкото баклавите и локума, но в никакъв случай не отстъпва по вкусови качества. Има го на конци, с шоколад, с шам фастък. Навитият тиквеник, от точени домашни кори, няма как да ви остави равнодушни. Вкусът на тиква, смесен с този на орехите, си е чист танц за небцето. До него на витрината кокетно намига поднос с неповторимите сладки, наречени шекерпаре. От тях имаме право на избор – дали да предпочетем обикновени или с мак. Е, на които и да се спрем, винаги ще уцелим. Има и сладкиши, които те спечелват още от първата хапка. Такъв е случаят с казан диби. В превод името означава, дъното на казана, което и обяснява до голяма степен, както външния му вид, така и карамеления вкус – златисто-карамелена коричка, събрана сякаш от дъното на тенджерата.
Освен да вкусите черния чай, не подминавайте и турското кафе. Както десертите така и кафето и чаят се пият яваш-яваш. Прави се за удоволствие… табиетлийската. Традиционното турско кафе,което правят и в тези сладкарнички, се запарва в джезве, а смляното кафе се бърка заедно със захарта, а когато то е достатъчно силно се изсипва в малки чашки. И все пак има три начина да си поръчате турско кафе. Много сладко, с малко захар и горчиво. Макар че, едно горчиво кафе, какво турско кафе ще да е? А към всяко кафе като комплимент - получавате изтънчена целувка. Не обаче, от някоя от усмихнатите сервитьорки, а домашно приготвена такава от пухкави белтъци.
А за чаят какво да кажем, той си е напитка номер едно на Ориента и затова сядайки в тематичните сладкарници е задължителен. Той се запарва за около 10 минути, а след това в силната запарка на чая се долива гореща вода. Както и в съседна Турция, така и на пъпа на Пловдив ще ви го сервират в малки стъклени чаши в симпатична форма.
За да обобщим ще кажем - ако сте на диета, не си и помисляйте да минавате пред витрините на двете места, пълни със захарни изкушения , тъй като ще е абсолютно невъзможно да ги подминете без да прегрешите с хапчица сладост.
