Актът за раждане на Пловдив. Така историци и археолози назовават изключителния комплекс Небет тепе, разлят върху платото на едноименния хълм в северната част на Трихълмието. От там е започнало съществуването на древния град. Там е положен първия камък в развитието на населеното място преди 8 хиляди години. На Небет тепе са открити данни за най-старите поселения на територията на днешния град, датирани в VI хилядолетие пр.н.е. Епохите и цивилизациите са се наслоявали една върху друга в тази част на Трихълмието, обявена за паметник на културата от национално значение и несъмнено един от най-важните културно-исторически обекти не само в България, но и на Балканите. Археологическият комплекс все още не е разкрил всичките си тайни и продължава да се разработва от специалисти, десетки години след първоначалното му разкриване. Днес сакралното за Пловдив място е любимо на пловдивчани и гости на града заради мощната енергия от богатата история и духа на цивилизациите, които се усеща върху всеки камък там. Заради романтиката и заради гледката, която се разкрива към целия град.
Историята
Много история. Това е единственият отговор, който не е подвеждащ или лъжлив за Небет тепе. Тъй като горе е имало крайно различни неща в различните периоди от историята – всеки от които (поне до идването на Османската империя) ценен по своему. Всъщност проучванията все още са толкова недостатъчни, че се срещат много, разнообразни и приблизително еднакво адекватни научни тези по редица въпроси. Не е сигурно кога като години е създадено първото селище, дали е било селище или светилище, какви постройки е имало горе. Не е съвсем сигурно и кога и какви са точно следващите етапи на развитие. Това са все въпроси, които трябва да намерят своя отговор след нови научни изследвания.
Според редица историци, Небет тепе приема първите си жители заради естествената защита, която предлагат скалите от северната част на върха на хълма. Първите положени градежи са от бронзовата епоха. На хълма са разкрити останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което започва да се развива и да се разширява, за да се превърне в най-значимия тракийски град в България, обитаван от тракийското племе беси. Учените все още не могат да дадат еднозначно мнение за името на града по това време - Евмолпия или Пулпудева.
През 342 г. пр.н.е. Филип Македонски превзема тракийското селище на Небет тепе. Това е времето, когато Македонското царство започва да се налага като най-могъщата сила на Балканския полуостров, за да достигне своя връх по времето на Александър Македонски. В този период името на града е Филипопол. След IV век пр.н.е. градът се разраства и заема мястото си на политически и икономически център на Тракия.
Различни са предположенията за това кога около Филипопол е изградена крепостна стена. Според някои учени селището става град и е укрепено още през второто хилядолетие пр.н.е. Съществуват предположения, че на това място е имало изграден владетелски комплекс и култов център. Направените нови археологически проучвания обаче водят до открития, даващи основания да се приеме, че Филипопол придобива градоустройствен и архитектурен градски облик около IV в. пр.н.е.
През периода на елинизма градът се разраства в източна посока, предимно в пределите на Трихълмието. Въпреки това последните археологически проучвания дават сведения, че по това време Филипопол започва да расте и в подножието тепетата. На Небет тепе са открити руини на жилища и укрепителни съоръжения, датирани от този период.
През I в. Филипопол е включен в пределите на Римската империя. Този акт засилва неговото значение като политически, икономически и културен център на провинция Тракия. В този период той става и град метрополия – областен център.
Археологията
Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да било спойка, с големи сиенитни блокове в т.нар. циклопски градеж. През елинистическата епоха древнотракийската Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му, а старото заселище с крепостта на Небет тепе се превръщат в цитадела на градския акропол, обхванал най-високите части на трите хълма. От този период са останките на западната крепостна стена с внушителната четириъгълна кула и вход от вътрешната ѝ страна. Има запазени дебели крепостни стени, обграждащи дворец и допълнителни постройки.
При разчистване на Небет тепе е разкрита уникална потерна от римско време - таен тунел в скалния масив на северната стена от времето на Юстиниан Велики (VI век). Според предположение през него е преминавал апостол Павел. В тунела има запазено стълбище, отвеждало до десния бряг на реката. Смята се, че водите на реката са стигали до самото подножие на хълма.
Запазени са също така и водохранилища, използвани при вражески обсади. Съхраненото и до днес правоъгълно водохранилище предизвиква интерес с размерите си и вместимостта от 300,000 литра.
